За книгата: година / Дори да карате по прав и равен път, това не означава, че ако не ударите, те ще да не те ударя. Ето какво се случи. Карах по права линия и почти бях навлязъл в града, но изведнъж от някаква посока, дори не помня коя, нещо влетя в мен последното, което си спомням, е лицето на една блондинка, застанала отстрани пътя. И тогава тъмнина и празнота. И никакви усещания. Без болка, без страх, нищо. Струва ми се, че спрях да дишам, защото нямам абсолютно никакви чувства. Нищо не чувам, нищо не виждам, нищо не мога да помръдна или по-скоро сякаш изобщо ме няма. Виждам чернота пред себе си, но това е само поглед, нямам тяло. Аз съм някъде в космоса. Никога не съм мислил за смисъла на живота, защо живея, и сега не съм мислил за това, защото не знаех дали съм мъртъв. Но от друга страна си мислех кое е това момиче и откъде идва, защото минута преди да припадна нямаше никой. Може би това е просто моят делириум, ударих си главата или тя трябва да ме отведе в другия свят. На кого му пука, сега трябва да разбера къде се намирам, дали сърцето ми още бие, дали тече кръв в тялото ми, дали имам пулс и дали дишам…